Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка вдигната на повече от 7000 квадратни метра площ. Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки. Още в 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка. Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братята Шкорпил – пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Те смятат, че останките са от ранновизантийска сграда. Карел Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци „Римската кула“ – име, с което руините бяха известни преди цялостното разкриване на старината . Наблюденията и изследванията на споменатите учени са били затруднени от насипа, образувал се върху термите след тяхното разрушаване. Мястото бе напълно застроено с жилищни сгради. Разкопките, които Археологическият музей във Варна проведе от 1959 до 1971 г. под ръководството на М. Мирчев, откриха основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия.

Римските бани на древния град Одесос, днешна Варна са най-голямата обществена сграда на Балканите. Понтийската колония Одесос е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини тук са живелитраки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси.
Навсякъде, където са се заселвали римлянитеса строели бани.

Снабдяването им с вода е било от първостепенно значение и затова изграждането им се е предхождало от прекарването на водопроводи. Сведения за изграждането на римския водопровод са открити още през 1851 г. От двуезичния надпис на гръцки и на латински езици става ясно, че при управлението на император Антоний Пий (138-161) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Допуска се това да се е случило през 157 г. сл. Хр.

Баните са заемали над 7000 кв. м и са били ориентирани спрямо посоките на света. Запазените зидове на места достигат 22 м. височина. Термите са били не само място за къпане, но и център на обществения живот. Те принадлежат към типа “малки императорски терми”. Основните къпални са: frigidarium – помещение за къпане със студена вода, tepidarium – помещение за къпане с хладка (топла) вода, caldarium – помещение за къпане с гореща вода. Разположени са по мислената ос, деляща сградата на източна и западна части. Главните входове на баните са в източния и западния край на северната фасада. По три каменни стъпала се слиза в източното и западното преддверия – vestibuli. Следват ги източната и западна съблекални – apoditeria едни от най-големите помещения в сградата след basilica thermarum. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал – capsarii.
Съобразявайки се с канона римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение.

Строителите на термите в Одесос също разполагат в южната част на сградата отопляваните помещенията за къпане с гореща и топла вода. За процедурите в потилните – sudatorii e бил нужен изключително горещ въздух. В следващите малки помещения температурите на въздуха и водата постепенно спадат. Възможно е това да са били малки tepidarii. Ако в сградата не е имало специални зали за обмазване с лечебни и ароматни балсами и масажиране на телата на посетителите – unctorii, за триене – destrictоrii, това е ставало в посочените две помещения.

Отоплителната инсталация – hypocaustum е древногръцко изобретение от 5-4 в. пр. Хр. В термите на Одесос е полувкопана в терена, който има подходящата денивелация в южна посока. Включвала е южната, обслужваща галерия – praefurnium, шест огнища – fornicis, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина. Тоалетната – latrina е била разположена в югозападния ъгъл на западната външна галерия. Достъп към нея е бил откъм улицата, през самостоятелно преддверие с двукрила врата. Малките помещения – източно, западно и северно около сградата са били гостилници, малки магазинчета за “всичко за къпане” и за”приятното прекарване в банята”, бордеи и. т. н.