Музей за нова история на Варна
Музеят за нова история на Варна се намира в едно от най-живописните кътчета на града – „Гръцката махала“. Каменната сграда, архитектурен паметник на културата, в която е представена музейната експозиция, е една от най-старите във Варна. Предполага се, че е строена през 30-те – 40-те години на ХІХ в. и е била дом на един от заможните търговци по онова време – Роде. През 1851 г. в къщата на сегашната улица “8-ми ноември” се настанява консулството на Кралство Белгия.
През 60-те години на XX в. сградата е предоставена за нуждите на музея. Обновената през 1990-1991 г. експозиция е разположена на три нива. В тях е представено развитието на Варна от Освобождението през 1878 г. до началото на Втората световна война през 1939 г. Този, макар и кратък период, е време на динамични промени във всички сфери от живота на града. Време, когато варненци се разделят с ориенталското наследство и усвояват опита и достиженията на модерния европейски свят.
В приземния етаж на музея са изложени експонати, илюстриращи икономическото развитие на града.
Генерални планове на Варна от 1897, 1912 и 1928 г. показват нейното разрастване. С оригинални предмети и възстановки на характерните за края на ХІХ в. и началото на ХХ в. занаятчийски работилници е маркиран пътят на преобразяването на Варна от средище на селскостопански район в занаятчийски и промишлен център.
Варна е важен пристанищен и корабостроителен център от началото на ХХ в., ето защо е отделено и специално място на неговото развитие.
Експозицията на първия етаж, представена в две зали, е посветена на израстването на Варна като международно морско курортно средище, архитектурен, културен и просветен център.
В първата, т.нар. „Кметска зала“, са експонирани лични вещи и документи, свидетелстващи за общинската политика и дейността на някои от най-известните варненски кметове в периода 1881-1937 г. Интерес буди реконструкцията на кметски кабинет с бюро и шкаф с пищно резбовани украси.
Във втората зала могат да се видят оригинални снимки на емблематични улици и стари сгради, както и архитектурни елементи. Важно място в експозицията е отредено на развитието на образованието и културата във Варна. В същата зала може да се види роялът Pleyel, с който през 1926 г. са открити първите Български Народни музикални тържества (предвестник на днешния Международен музикален фестивал “Варненско лято“).
В специална витрина са показани сребърните копачка и лопатка, с които княз Александър І Батенберг прави първата копка на Катедралния храм “Свето Успение Богородично“.
Отделен кът е посветен на чеха Антон Новак, на когото варненци дължат прекрасния Приморски парк, Градската градина, озеленяването на Варна и околностите й. Тук са изложени и вещи от двореца “Евксиноград” – лятната резиденция на българските владетели.
Най-атрактивен е третият етаж, представящ с възстановки атмосферата и стила на града. Още в началото му рисувана карта от 1933 г. изобразява фасадите на двайсетте най-характерни сгради, запазени и до днес. Посетителят може да се “разходи” по крайбрежната ивица край морските бани, да види тръстиковата плажна кабинка за преобличане, да се отбие в курортното бюро. “Витрините” на магазините за шапки, радиоапарати и детски играчки показват изящни предмети и модерна за времето си техника, които будят интерес и до днес. Експозицията дава възможност да се надникне в хотелска стая, кафе-сладкарница, бирария и фотоателие. Гостна стая, веранда и вътрешен двор на заможно варненско семейство също показват изискания вкус на някогашните варненци.
Музеят за нова история на Варна е организатор и домакин на първото провеждане в града на европейската инициатива “Нощ в музея”. “На бяло сладко и спомени за Варна” в чест на Деня на Варна – 15 август също е традиционна проява, организирана от музейния екип.