През септември 2011 г. пред входа на т.нар. „жилище на епископа”, разположено южно от раннохристиянската базилика в късноантичната крепост до Бяла бе открит златен пръстен.
Пръстенът представлява плоска халка, върху чиято външна повърхност има украса от лозови ластари и гроздове, изработени чрез филигран и гранули. Горната част на пръстена представлява цветна чашка, върху която стъпва ротонда – цилиндър и шатровиден / конусовиден купол. Отдолу на халката с гранули е представен равнораменен кръст.
Естествено бе при търсенето на паралели да се обърне внимание най-вече на византийски пръстени с подобна форма. Сред няколкото достъпни по литература примера се оказа, че има един (публикуван от израелски учен), за който е посочено, че представя храма над Гроба Господенв Йерусалим.
В тази връзка е важно да се отбележи, че най-почитаната светиня за християнството – Гроба Господен, навсякъде се изобразява не другояче, а именно с представяне на архитектурното съоръжение (Ротондата „Анастасис”), въздигнато (325/6 година) над гроба по времето на (и от) император Константин Велики (280–337).
В специализираната литература на тема християнската археология е прието, че възпроизвеждането на така наречената „Константинова църква”, т. е. църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим и по-специално на Ротондата над Гроба Господен(осветени на 17 септември 335 г.) започва през VІ в. и поставя началото на нова мода християнски култови предмети.Най-често цитираните обекти / предмети са от VІ–VІІ в. (лети оловни и керамични ампули за миро; пръстени).
Още по-убедително се представя храмът над Гроба Господенпо време на кръстоносните походи (ХІ и следващите векове). Много са примерите от западноевропейската нумизматика, сфрагистиката и в приложното изкуство от ХІІ–ХІІІ в. Така например на монетите на кръстоносците често има стилизирано изображение на Гроба Господен и надпис „SepulchrumDomini”. Същите стоят и на печатите на патриарсите на Йерусалим (ХІІ в.).
Подражанието било така утвърдено, че за да бъде възпроизведен моделът на Гроба Господен било достатъчно да се имат предвид различни типове копия на архитектурни обеми (ленти, шнур, запис на цифри). Друг способ бил възпроизводството на добре разпознаваеми детайли от йерусалимските композиции на „Анастасиса” (шатровидния свод; формата на Кувуклията – стаичката / ротонда).
Преки подобия са само два храма в Константинопол: църквата Св. Мина (края на ІV в. – по-късно мартирий на светите Карп и Папила) и църквата Св. Богородица (457–474), която е била построена за мощите на светите Мария и Марта, сестри на праведния Лазар.
Много голяма е групата на „западните” архитектурни копия на Йерусалимския Кувуклий или на Храма на Гроба Господен. По-важното е, че за тях се приема, че те са „посветени” на Гроба Господени съхраняват реликви от Палестина и пр. Също тези здания са били използвани и като гробен комплекс, кръщелни и пр.
Не е малко числото и на моделите / имитации на Гроба Господен. Те биливъзприемани като икони и отчасти заменяли поклоничеството.
В по-ново време имитациите стават неизброимо много и с различно предназначение.
Заключение за откритият в Бяла златен пръстен
1. Златният пръстен от Бяла представя в горната си половина храма над Гроба Господен в Йерусалим и по-конкретно Ротондата „Анастасис”. Известните ранни (и някои по-късни) изображения и описания в писмени извори насочват тъкмо към такава форма на храма над Гроба Господен– цилиндър с шатровиден / конусовиден купол.
2. Златният пръстен от Бяла е единственият открит в църковен комплекс, който включва базилика, две кръщелни, аязмо, жилище на първосвещеник – възможно „местен” епископ)
3. Златният пръстен от Бяла е откритпред входа на жилището на първосвещеник / епископ и навярно е принадлежал на това неизвестно нам лице. Допълнително основание за такъв извод е наличието на християнски символ – кръст върху халката.
4. Златният пръстен от Бяла е с безспорна е датировка в VІ век (по-точно втората половина на века) и се нарежда сред малко известните от това време християнски светини.
Ръководители на археологическата експедиция:
Валери Йотов, Александър Минчев
